04/04/2026
Лазарова Събота-Лазаров ден
Честит празник!
Днес честваме възкресяването на праведния Лазар. Това чудо трябва да убеди древните юдеи, че Иисус Христос ще възкръсне. А нас това чудо ни убеждава във всеобщото възкресение на мъртвите.
Поне три пъти Христос явява на Своите ученици чудото на възкресението от мъртвите. Той възкресява сина на Наинската вдовица, чието име така и остава неизвестно. Той възкресява дъщерята на Яир – началника на синагогата в Капернаум. И накрая, Той възкресява Лазар от Витания, когото обича и когото нарича Свой приятел. За разлика от едноименния герой от притчата за богаташа и бедния Лазар, праведният Лазар от Витания е реален човек и при това никак не е беден. Ако съдим по това, че той има слуги (виж Йоан 11:3), че сестра му помазва нозете на Спасителя с драгоценно миро (виж Йоан 12:3), че след смъртта му го полагат в отделна гробница и го оплакват множество юдеи (виж Йоан 11:31, 33), Лазар вероятно е заможен и известен човек. Той живее само на три километра от Йерусалим. Христос неведнъж обядва в дома на Лазар с много от Своите ученици (виж Лук.10:38-41; Йоан 11 гл.). Никой не се съмнява, че Иисус ще помогне на приятеля Си, ако Лазар внезапно се разболее (виж: Йоан 11:21). Обаче се случва Христос да откаже да постъпи така. Лазар умира и прекарва цели три дни в гроба. На четвъртия ден след смъртта му при него идва Иисус.
Днешното евангелско четиво ни убеждава, че смъртта на Лазар е истинска. Тялото му се разлага, от него вече се излъчва лоша миризма. Обаче същото това Евангелие свидетелства, че и възкресението на Лазар е истинско. Апостол Йоан Богослов, който е очевидец на това събитие, с подробности описва как е станало то.
Иисус отива при гроба, изчаква да дойдат роднините и приятелите на покойния. Въпреки възраженията на околните, Той заповядва да отместят камъка от входа на гробната пещера. След Неговата молитва умрелият излиза от гробницата с повити в погребални повивки ръце и нозе. При това повивките му пречат да ходи. А лицето му е увито с погребална кърпа (виж Йоан 11:44).
Според свидетелството на свети Епифаний Кипърски, Лазар отива в Кипър, става епископ и живее цели 30 години след възкресяването си, умира на старини и е погребан в град Кития. Точно там през ІХ век е открит саркофаг с неговите мощи, на който има надпис: „Четиридневният Лазар, приятел Христов”.
Специфична черта на чудото на Лазаревото възкресяване е, че той се връща от „мястото, от където никой не се е върнал”. Ако беше възкръснал в деня на смъртта, то смъртта му би могла да се приеме за заспиване. Ако беше възкръснал през трите дни, би могло да се каже, че душата му се е върнала в тялото след странстване по повърхността на земята. Но след като изминат трите дни, душата на покойния, според преданието на древността, трябва да се изкачи на съд при Бога. Затова в четвъртото денонощие вече участта на душата е изцяло в Божиите ръце. Следователно, само Бог би могъл да върне душата в тялото. И Христос го прави със Своята власт. Той казва на Лазар „излез вън” от погребалната пещера и Лазар излиза (виж Йоан 11:43).
Специфична черта на чудото на Лазаревото възкресяване е, че той се връща от „мястото, от където никой не се е върнал”. Ако беше възкръснал в деня на смъртта, то смъртта му би могла да се приеме за заспиване. Ако беше възкръснал през трите дни, би могло да се каже, че душата му се е върнала в тялото след странстване по повърхността на земята. Но след като изминат трите дни, душата на покойния, според преданието на древността, трябва да се изкачи на съд при Бога. Затова в четвъртото денонощие вече участта на душата е изцяло в Божиите ръце. Следователно, само Бог би могъл да върне душата в тялото. И Христос го прави със Своята власт. Той казва на Лазар „излез вън” от погребалната пещера и Лазар излиза (виж Йоан 11:43).
Нека по молитвите на Лазар от Витания, Христовия приятел, да бъдем удостоени във вечността и сами да бъдем причислени към верните Божии раби и приятели (вж. Мат. 25:33-34). Амин!